Multitasking / мултитаскинг

 

Определяш ли се като мултитаскър?

С какво друго се занимаваш, докато четеш ли тази статия ?

  • следиш новините по телевизията
  • говориш по телефона,
  • пращаш смс на приятел ?

Този вид разпределеност на вниманието става все по-полулярно в съвременния свят, особено сред младежта. Изследвания на фондацията Кайзер показват средно дневното време прекарано от децата 8-18 г. в мултимедиен мултиктаскинг е около 7 часа и 38 минути.

От една страна мултитаскингът ни носи възможност да се справяме едновременно с различни задачи. На работното място или в дома често има истинска необходимост от такива умения.

От друга страна : Съществуват изследвания, като например на учени от Станфорд, което показва, че хората, които са мултитаскъри страдат от по-слаб самоконтрол.

Стотици студенти отговарят колко време ползват дадена медия дневно, и колко време ползват симултанно два или повече канала. По този начин се калкулира индивидуален показател за това, до колко мултитаскинга се е внедрил в стила на живот на дадено лице.

Изглежда, че лицата, ползващи по-продължително време медиен мултитаскинг са по-податливи на разсейване, по-склонни да четат диагонално и обратно – лицата, които не прекарват много време в многофункционален режим са по-способни да се фокусират върху важна информация.

От тук произлизат и два различни стила на контрол на вниманието и обработка на информацията:

“От горе на долу” или “Проактивен” задълбочено, концентрирайки се на това, което е важно и рестриктирайки преглеждане на ненужното. То произлиза от целенасоченост на мисълта.

“От долу нагоре” или “Реактивен” преглеждане на всичко повърхностно и отдаване на приблизително еднаква тежест на прочетеното. Тук вниманието е привлечено от любопитство към външния свят, от възприятия и навици.

Към кой от двата типа бихте могли да се самоопределяте в по-голяма степен?

Съгласно други изследователи от униветситет в Колорадо реактивният контрол е по-адаптивен в динамична среда, където е нужно да се вземат бързи решения.

Разсеяността при мултитаскърите може да се дължи на “глад” към информация и новости или просто да е следствие от факта, че човек трудно се фокусира. Учените посочват, че редуцирането на мултитаскинга, независимо дали е причина за разсеяността или следствие от нея допринася за по-устойчиво внимание.

И в двете позиции има за и против и както обикновено истината навярно е накъде между тях. Все пак нека не забравяме и източните мъдреци, които казват, че дзен се постига, когато сме изцяло изпълнени с това, което правим – тук и сега.

 

Вашият коментар

Към началото