Tag archives for:

мозък

EMDR

EMDR

Posted on 13/04/2016 at 9:15 by / 0

E M D R – Терапията, която помага да се освободим от душевната болка, която носим в спомените си.

 

Бързо действащ и признат в академичните среди, наред с класическите школи, този наглед нестандартен метод успява да се разпространи благодарение на уникалните резултати, подкрепени научно с голям брой емпирични доказателства.

Н А Ч А Л О Т О

Всичко започва през 1987 г., когато американската психоложка Francine Shapiro, разхождайки се в парка, размишлява върху болезнено събитие в живота си. В същото време, тя забелязва, че когато движи очите си по определен начин неприятните чувства сякаш намаляват. Очните движения наподобявали очните движения в REM фазата на съня – фазата, в която имаме съновидения. През 1989 г. започнали редица експерименти и контролирани изследвания с доброволци, които “преработвали” неприятни събития по този начин.

През 1990 г. Shapiro събира достатъчно данни и официално създава методика, наречена EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) или десентизация и преработка чрез очни движения. Както всичко нестандартно, излизащо от общо-възпиетата психотерапевтична рамка, със своята оригиналност EMDR среща доста съпротива. Това допринася за увеличаване на изследванията и откриването на  по-изненадващи резултати.

Започва прилагането й при ветерани от войната, страдащи от ПТСР (пост травматично стресово разстройство), при хора преживели катастрофи, травмиращи събития, физическо и сексуално насилие, раздяла, загуба.

През 2004 г. EMDR е призната за най-ефективната терапия за такива проблеми от американската психиатрична организация.

Продължава да се развива сферата на приложение и да се правят нови опити – прилага се в сферата на тревожност, паник атаки, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, фобии, депресии, подобрява усещането на човек в сфери – училище, работа, спорт, бизнес, помага при най-разпространената фобия – страх от говорене пред публика.

За травми се приемат и обработват събития, които имат дълготраен вреден ефект върху човека и са допринесли за формиране на негативни ирационални вярвания. Прилага се при деца, преживели насилие, всякакви видове кризисна интервенция. Работи се с всякакви спомени – дори фантазни – които често присъстват в ранното детство.

През 2013 г. EMDR (заедно с когнитивно-поведенческата терапия) е препоръчана като най-добра терапия за деца, юноши и възрастни преживели травми и страдащи от ПТСР (пост-травматично стресово разстройство).

 

В Ъ Т Р Е  В  М О З Ъ К А

Изследвания на клиенти, преминали през EMDR терапия показва какво се случва на ниво мозъчна активност.  

Изследвания с fMRI (функционален ядреномагнитен резонанс) илюстрират промяната на ниво мозъчна активност преди и след една EMDR сесия. Преди сесията изследваните лица, мислейки за травматичното събитие имат повече активност в лимбичната система (мозъчния дял, отговарящ за емоциите), а след преработката активността преминава в кората на мозъка (мисълта).  Това нагледно обяснява как след “преработката” събитието не носи на човека този дискомфорт, който изпитва първоначално.

С помощта на други изследвания с ядреномагнитен резонанс се установява, че освен очни движения за терапия могат да се ползват и други видове билатерална стимулация (последователно стимулиране на двете хемисфери на мозъка, мозъчните полукълба) като звукова, тактилна – с потупвания.

Друг любопитен факт е, че в Америка, хората подлагащи се на EMDR терапия задължително подписват декларация, че не са свидетели по дело – в противен случай има опасност да променят възприятието си на съответното събитие и да дадат погрешна информация в съда.
М И Н А Л О  Н А С Т О Я Щ Е  Б Ъ Д Е Щ Е

Стремежът на EMDR е да намали максимално дискомфорта от събитията, носени в нашите спомени с помощта на т.н. адаптивна преработка на информацията. Преработката обхваща три сфери – минало, настоящи отключващи фактори и бъдеще. Възможността за създаване на модел за бъдещето е ценен, чрез него можем да “закодираме” позитивни вярвания за определени ситуации, които ни затрудняват и тревожат. Работата с бъдещето също е своеобразна работа със спомените, защото то присъства под някаква форма в нашите паметови мрежи и ние можем да работим с него по същия начин, както и с миналото и настоящето.

По аналогичен начин се преработват сънища – особено ако имаме повтарящи се кошмари.

Във виртуалното пространство дълго време не са били допускани записи на EMDR сесии с цел да се предпазят хората от злоупотреба. Сега в youtube могат да се намерят доста материали за това, и все пак искам да предупредя читателите, че това е много мощен инструмент и не е добре да си играем с него. Сесии трябва да се провеждат само от специално обучени терапевти, в противен случай може да има обратен ефект.

EMDR терапията има смелостта да твърди, че дори една сесия прави промени в живота на човек.

ЕЕГ - Биофийдбек

Учените откриха: Щастливите и успешни хора могат да се разпознаят и по мозъка

Posted on 02/10/2015 at 18:10 by / 0

Учените откриха интересна връзка между щастието, приходите, нивото на образованост и връзките в мозъка.

В ново изследване, 461 изследвани лица се подлагат на различни тестове, определящи показатели като: задоволство от живота, доходи, образование, памет, речников запас, както и основни положителни личностни характеристики, като спокойствие и оптимизъм.

След това на база на образна диагностика се изготвят индивидуални карти, илюстриращи невронните връзки в мозъка. Така систематизирани, връзките между отделните дялове в мозъка и се съпоставят с данните от показателите за стил на живот и личностни характеристики.

Анализът показва, че хората с добър стил на живот и поведение имат по-силни и здрави връзки между мозъчните дялове свързани с памет, език, въображение. Оказва се, че хората с позитивен стил на живот имат различна функционална свързаност на мозъка в сравнение с тези, с негативен.

Учените установяват, че могат да позиционират всеки от участниците по своеобразна позитивно негативна ос, което от своя страна може да бъде условие за да се предскажат и други личностни черти.

Един от изследователите, Р.Смит споделя: “Открихме, че тази позитивно-негативната ос, комбинираща много аспекти от индивидуалния стил на живот, опитност и способности е отразена и запечатана в мозъка.”

Какво значи всичко това?

Може би, че човешките индивидуални черти, уникална картина на мозъчните връзки и събитията в живота са повече свързани, от колкото предполагаме и все пак  изследването не доказва причинно следствени връзки между едното и другото.

Гещалт терапияЕЕГ - БиофийдбекЗа тялотоИнтегрален коучинг

Стресът – нашият желан и нежелан партньор в живота.

Posted on 15/09/2015 at 19:43 by / 0
Основен спътник в модерния ни и забързан живот е стресът.
Всички добре знаем, че когато дълго време сме подложени на стрес, тялото и психиката ни се изтощават и започват негативни промени.

Какво по-добро можем да направим?

Не можем да избягаме в отшелничество. Можем да се опитаме да се приспособим към ситуацията и да направим стреса съюзник в нашия житейски път. Можем да променим начинът по който мислим и реакцията на тялото ни. Да ги превърнем в съзнателен избор!

Пет основни насоки как да го постигнем

1.Осъзнаване на това, че проблемът не е в стреса, а в това как реагираме на него. Всеки човек притежава силата да промени не функционалните си разбирания и да направлява реакциите си в посока, която желае. Повярвайте в себе си! Read More

ЕЕГ - Биофийдбек

Как да предложим нови пътища на мозъка си? Начини за създаване на нови връзки в мозъка.

Posted on 18/06/2015 at 9:45 by / 0

нови-връзки-в-мозъкаКак се създават нови невронни връзки?

Така наречения “основнен закон на невропластичността” гласи: Неврони, които се възбуждат едновременно, се свързват помежду си! Read More

ЕЕГ - Биофийдбек

Мозъчна пластичност или как да научим мозъка си да ни бъде по-полезен?

Posted on 18/06/2015 at 9:04 by / 0

мозъчна пластичностМозъкът ни се променя всеки миг, той непрестанно създава нови връзки и разпада ненужните. Всеки път, когато научаваме нещо ново, ние го променяме.

Как можем да го превърнем в съмишленик? Можем ли да го структурираме стратегически, съобразно с нашите нужди и цели?

Отговорът на науката днес е – категорично ДА! Read More

close