Гещалт терапия …
Гещалт терапията представлява своеобразна амалгама от източни и западни идеи, започвайки от древните учения за дзен и даоизъм, от осъзнаването на момента и присъстването изцяло в него; преминавайки през теориите на феноменологията и екзистенциализма, които привнасят проясняване без интерпретации и чувството на свобода, породено от правото на избор; възприемайки идеите на Курт Левин за полето; приемайки и конфронтирайки се с психоанализата на Фройд. Основоположници на гещалт терапията са Фриц и Лаура Пърлс, като Фриц Пърлс е бил известен с провокативния си подход.
Гещалт терапията се фокусира се върху това, какво клиента прави. Осветлява действията, мислите, емоциите и телесните усещания и ги синхронизира с всичко останало, когато човека е поставен в обкръжаващото „поле“.
В гещалт терапията се работи с личното преживяване на клиента, с умението му за контакт и със способността му да извлича смисъл от житейските събития.
Моделът за промяна стъпва върху това, „какво прави клиента“, а не върху заявена от терапевта цел. Промяната се основава на убеждението, че човек притежава ресурси да расте. В гещалт терапията се използва феноменологичен подход – терапевтът описва това, което вижда без да го обяснява. Преживяването бива осветлено и се прояснява, и това ново ниво на осъзнаване ще води клиента към свой собствен адаптивен отговор (creative adjustment).
Този подход предполага терапевтична връзка между терапевта и клиента, разглеждана в едно общо поле, където и двамата носят своята особена история (background). Свободното ползване на експерименти, преобразуват случка „там и тогава“ в преживяване „тук и сега“.