Как да разпознаем дали тинейджъра в къщи е тъжен или депресиран?

teenage-depressionДецата носят в себе си хиляди емоции. Когато са малки те комуникират чрез плач, викове или пък чрез смях и усмивки. В процеса на израстване те зaпочват да използват езика в замяна на сълзите, прегръдките, удрянето, хапането и т. н. Годините на детството обикновено са относително спокойни. С настъпването на хормоналните промени, бележещи  прехода между детството и навлизането в света на възрастните настъпва и емоционалния смут.

Ако се запитате как вие или вашите приятели са се чувствали, когато сте били  тинейджъри, то вероятно думите които най-често ще чуете са „хаотичен”, „гневен”, „разтревожен”, „объркан”, „депресиран”.

Тинейджърите притежават невероятно богат комплекс от емоции. Техните настроения постоянно се променят – могат да ти кажат, че те мразят, че си най – лошия родител и в следващата минута да те прегърнат и да ти кажат колко много те обичат.

Въпросът е как да разграничим дали тези променливи настроения се дължат на трудния преход нормален за възрастта, или нашият тинейджър всъщност се сблъсква с много по – сериозно нещо като депресията?

Дори при възрастните  понякога е трудно да се диференцира каква точно е разликата между чувството на тъга и депресивното състояние. При подрастващите това е много по – трудно.

Всеки родител познава детето си най – добре. Много възрастни, които са страдали от депресия в тинейджърските си години споделят, че са имали нужда техните родители да ги разбират и да им помогнат, но не са знаели как да потърсят път към тях. За това разговаряйте с детето си без да го съдите и не се притеснявайте да потърсите помощ ако забелязвате наличието на повечето от следните признаци:

Самонараняване. Става въпрос за всякакъв вид самонараняване. Някои младежи се режат или горят, други прекаляват с пиърсинга или си причиняват драскотини. Това може да бъде или да не бъде преднамерен зов за помощ, но със сигурност тези знаци не бива да бъдат пренебрегвани.

depressionОтдръпване повече от обикновено. Това е трудно за улавяне, тъй като тинейджърите обикновено се отдръпват от семейната общност така или иначе. Другата трудност тук идва от факта, че докато депресираните възрастни се отдръпват от всички, то тиновете обикновено запазват по няколко близки приятели или пък сменят приятелския кръг като цяло.

Генерална промяна на успеха в училище. Значителния спад на успеха в училище може да бъде сериозен знак за депресия. Депресията може да накара младежите да спрат да се интересуват от училището и израстването изобщо или да намали способността им за концентрация в класната стая.

Драстична промяна в храненето и/или съня. Знаците, които трябва да се наблюдават тук са внезапен отказ от храна или точно обратното – поглъщане на огромни количества, което е сигнал или за депресия или за хранително разстройство. Що се отнася до съня – спането или търкалянето в леглото почти цял ден е червен флаг за депресия или за физическа болест.

Повишена възбудимост. Не винаги тинейджърите изразяват депресията по същия начин, както възрастните. Вместо да са тъжни и меланхолични, депресията може да ги покаже като сръдливи, възбудени и с променливи настроения. Депресираният тийн може да бъде супер избухлив, което е нетипично.

Да казват, че се чувстват отчаяни или депресирани. Някои тинейджъри директно декларират, че се чувстват депресирани и дори споделят, че обмислят самоубийство. Обърнете им внимание, дори и да не сте сигурни, че това наистина е така. Да имаш на разположение възрастен, който не те осъжда и на когото можеш да имаш доверие винаги е добро нещо, а понякога може да бъде и живото-спасяващо.

Употреба на наркотоци и/или алкохол. Тинейджърите също, като някои възрастни използват наркотици и/или алкохол за да подобрят настроението си и това може да е индикация за депресия или тревожност.

Тинейджърите  често или нямат кураж или пък просто не могат да изразят това, което чувстват, за да поискат помощ. Именно поради тези причини, наша отговорност като родители е да наблюдаваме и разпознаваме кога детето ни наистина не може да се справи само.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото