Ще се опитам да очертая някои основополагащи принципи в подхода на гещалт терапията, като ще се постарая максимално да избягвам специфична терминология.
И така, през 1944 г. аналитикът Фриц Пърлс, пише книга “Ego, Hunger and Aggression – ревизия на Фройдовата теория и метод”. Тази провокация към законтенелите, според него идеи на класическата психоанализа не носи успех, но не го отказва и през 1951 г. излиза нова книга “Excitement and growth in human personality”, която е в съавторство със Гудман и Хеферлайн. В следствие на идеите в тези книги и допълнителни подобрения се оформя нова школа, която взема името си от немската думичка “Gestalt” – цялостност, структура, конструкция. Концепцията на Пърлс е да стимулира ръст на човешката личност чрез равнопоставен диалог между клиента и терапевта, в който се избягват интерпретациите – съжденията, които се правят в анализата на готово и се “посаждат” в клиента. Тук, на равни начала, клиентът сам трябва да постигне осъзнаване и да намери скрития смисъл. Психотерапевтът може да описва това, което наблюдава – например “Виждам, че си хапеш устните.” или “Забеляза ли как се промени гласът ти, като заговори за …?” Той почти никога не си позволява тълкувания от сорта “чудя се дали не изпитваш угризение, като си хапеш устните?” или “промяната в гласа ти говори, че преживяваш силни емоции …”. Смисълът се оставя на клиента и се предполага, че той притежава достатъчно ресурс, за да го образува. Като помощно средство се ползват експерименти от най-различен вид – започвайки от прословутата техника “празен стол”, в която клиентът е поканен да изрази всички мисли, чувства и каквото има нужда към въображаем човек, седящ на въпросния стол; може да се ползват арт терапевтични методи, телесни експерименти – осъзнаване на тялото, блокажите в него, различни движения, произлизащи от усещанията в тялото и пр.; и дори словесни експерименти – преформулиране на изречения с цел осветляване на различни неща – поемане или избягване на отговорност, задържане на емоции и др. Интересно е, че в ранните си години гещалт терапията е била много по-фрустрираща и провокативна, по подражание на стила на Фр.Пърлс. Дори заглавието на неговата първа книга красноречиво говори за неговия радикален подход. След време тя става по-мека, по подкрепяща и поддържаща. Друг важен момент е концепцията за терапевтичната връзка – тя става поле за проява на основните модели на съществуване и свързване на клиента.
Според принципите на гещалт психотерапията, отражение на целия човешки житейски опит има тук и сега, в настоящето. С осветляване на настоящето, разбиране и осъзнаване на механизмите, които се задействат в контакта между клиента и терапевта може да се постигне качествена промяна. Психотерапевтът помага на човек да осъзнае кой е, да се види такъв, какъвто е и да се научи да се отнася със симпатия към себе си. Това, което се нарича възстановяване на самостта, на чувството за себе си. Така човек би могъл да “бъде наистина себе си”, а не някой друг, да постъпва в съответствие със себе си и своите желания, от позицията на “Аз съм такъв и съм в хармония с това”.
Фигура и фон, или кога от дървета не можеш да видиш гората.
Това е връзката между обекта, в който сме фокусирани и всичко останало, което го обкръжава. Срещат се и като понятия foreground и background. Широко известни са разни картини, в които може да се види стара жена или младо момиче; ваза или два човешки силуета и др. Това е своеобразна игра за надмощие, към кой образ или силует ще бъде привлечена психиката. Фонът определя фигурата също както и фигурата определя фона.
Надписа 10 (фигура) върху витрина с намалени стоки (фон) и върху торта със свещи (пак фон) има съвсем различен смисъл, макар и в двата случая да разглеждаме числото 10.
Този абстрактен филтър, който е изключително полезен в психотерапевтичния процес и за това възнамерявам да напиша материал.
Работа със сънищата – една от любимите ми сфери на работа. Вълнуваща е метафората на скритите теми в живота на човека и начина, по който вътрешния “сънописец” успява творчески да разреши задачата да ги прояви. Това е за мен интересна област, която изобилства на ресурси.
Елементите в съня са отражение на образите от вътрешния душевен живот на човека и тяхната динамика. Сънят може да ни помогне да видим истинското отношение към някои области или теми, да осъзнаем процеси, за които нямаме идея.
Целта на работата със съня не е да задължително бъде намерен конкретен смисъл или послание. Тя може да ни наведе на тема, която иначе е трудно достъпна. Оставянето на съня жив, след работа с него му дава потенциала да продължи да диша и да остави “гещалта незавършен”.
Незавършените гещалти и ефекта на Зайгарник
Тук искам накратко да опиша идеята на т.н. Цикъл на контакта, който може да се види във всеки един житейски аспект. “Диханието” на всяка една зараждаща се нужда – от поемането на кислород с дробовете, до срещата между двама човека може да се види като вълна на вдишване и издишване, движение към контакт и отдръпване, имаща няколко етапа – зараждане на нужда, осъзнаване и мобилизация на ресурс за нейното задоволяване, контакт, раздяла и покой, преди появата на нова вълна.
Разбира се това е идеалния вариант и този цикъл често бива прекъсван – поради вътрешни или външни фактори. Според теорията тези незавършени цикли, съответстващи на някакви човешки нужди се стремят да се завършат и носят в себе си едновременно повече енергия, но и повече напрежение. От психотерапевтична гледна точка незавършените гещалти в живота на клиента са поле за работа – да бъдат изговорени, емоциите да бъдат проявени, осмислени и асимилирани. Също така създаването на изкуствено прекъсване – не докрай изясняване на дадена тема, сън, прекъсване на сесията може да се ползва за усилване на ефекта, поддържането на смисъла по-продължително.
В рекламния бранш този ефект е отдавна внедрен и често срещаме неясни надписи, липсващи букви или думи – всичко това, за да остави посланието неясно, непонятно и съответно по-дълбока следа в съзнанието на човека.
Психосоматика:
Особеност на гещалт подхода е, че разглежда човек като единно същество с тяло, емоции, ум. Този холистичен принцип, цялостността като перспектива е много добра изходна позиция за работа с проявления в тялото, за които няма намерена органична причина. Осъзнаването на телесния симптом, разбирането на неговото послание и скрит смисъл ни дава възможност да го променим, да разрешим конфликта, който той изразява.
Често срещани психосоматични прояви са – астма, високо кръвно, болки в стомаха, главоболие и много други. Други прояви на психичен процес на телесно ниво може да бъде – стискане на челюсти, безсъние, напрежение в тялото и т.н.
Приложение
Поради своята гъвкавост гещалт терапията може да се ползва и в краткосрочен – консултативен вариант, за решаване на конкретни житейски затруднения, така и като съпътстващ живота психотерапевтичен процес, стремящ се да реши различни задачи и целящ дълбока промяна в усещането за себе си и за света.
Много ми харесва посланието на Фриц Пърлс, че гещалт терапията е твърде добра, за да се ползва само за хора с проблеми.