Мозъчна пластичност или как да научим мозъка си да ни бъде по-полезен?

мозъчна пластичностМозъкът ни се променя всеки миг, той непрестанно създава нови връзки и разпада ненужните. Всеки път, когато научаваме нещо ново, ние го променяме.

Как можем да го превърнем в съмишленик? Можем ли да го структурираме стратегически, съобразно с нашите нужди и цели?

Отговорът на науката днес е – категорично ДА!

Какво представлява невропластичността?

През 50-те години на миналия век някои невролози започват да защитават становище, че мозъка не е нещо завършено и неизменимо, както се е смятало тогава, а е “пластичен” – подлежи на промени. Мерсеник, един от пионерите – застъпници на тази теория започва да прави опити с животни, които потвърждават смелото предположение.

За пример един от най-безобидните му опити: С помощта на образна диагностика Мерзеник засича мозъчния дял, отговарящ за всеки един от 5-те пръста на маймуна и изготвя мозъчна карта. След това отрязва един от пръстите и след 2 месеца отново изследва мозъчните дялове, които са били отбелязани предварително. Резултатът е: пространството в мозъка, което е отговаряло за отрязания пръст вече е разпределено между останалите налични пръсти. Мозъкът е разбрал, че е ненужно да съхранява пространството без да го ползва и го е “преквалифицирал”.

Дори и след редица експерименти от такъв тип учените още дълги години остават скептични. Най-накрая за официално становище се приема това, че мозъкът се променя.

Днес методите на изследване на мозъка се развиват изключително бързо. Учените разполагат със свръх прецизни апаратури, които могат да отчетат и най-малката промяна.

Какво установяват?

Mозъкът се променя при всяко нещо, което научим.

Дори за няколко часа, той вече е направил известни промени. Правено е изследване на студенти в Оксфорт и се установява, че преди и след изпит в мозъка са се създали нови връзки в областите, които са ползвани.

Музиканти имат по-развита слухова кора, жонгльори по-развита кора в областта за движение; медитиращи по-развит префронтален кортекс, отговарящ за самосъзнанието и за вземане на решения.

Какво се случва в мозъка?

Всичко, което мислим, чувстваме и правим се отразява в мозъка ни. Колкото по-често повтаряме една мисъл, емоция или действие толкова повече го затвърждаваме и я превръщаме в модел.  Мозъкът, в старанието си да ни бъде услужлив инструмент прави връзките по-устойчиви и ясни, променя ги на физично ниво и това се нарича мозъчна пластичност.

Как можем да ползваме тази информация, за да “преструктуриране” мозъка си и да променим нежеланите навици?

Просто следвайки  четири прости стъпки:

  1. Назоваване – точно какво е? Опознаване на модела, навика или деструктивната мисъл или емоция, от която искаме да се освободим – признаване за това, че тя е вредна за нас и не резонира с нашите истински цели и ценности в живота.
  2. Преформулиране – това са погрешни модели залегнали в мозъка, това не съм аз. Разбиране на това, че стремежът към повторение на модела е резултат от автоматизирано и вкоренено послание от нашия мозък, изразено в активация на определени невронни мрежи.
  3. Прекъсване на системата – смяна на фокуса -когато се породи желание за вредния навик се ползват     специални техники или просто превключване към друга дейност.
  4. Преоценка – след повтаряне на новото поведение с цел затвърждаване – предизвиква удовлетворение, което помага в преминаваме в автоматично поведение.

Този протокол в основата си е измислен от d-r Jeffrey Schwartz, разработен за пациенти с ОКР (обсесвино компулсивно разстройство).  Той на практика първо разглежда натрапчивата мисъл или поведение, после запознава пациентите с резултатите от образната диагностика на fMRI, на която е видно свръх активация на определен мозъчен дял, свързан с компулсивността. После преминава през даване на най-прости упражнение – поливане на зветя, слушане на музика, които да заместят нежелания модел и накрая преоценка. За около 6 седмици, мозъкът е способен да се реорганизира напълно и не се връща към предишните модели, което се потвърждава с образна диагностика.

В последствие този метод се прилага много по-широко за заучени и нежелани форми на поведение, мислене или чувства. За прекъсване на моделите се измислят по-ефикасни техники, с помощта на които преодоляването на желанието, мислъта или емоцията става по-лесно.

Крайъгълния камък е в осъзнатостта – mindfulness – специален тип отношение към себе си и всичко наоколо, който ни прави дълбоко свързани с настоящето и дава яснота на съзнанието. Това е присъствие тук и сега, съчетано с приемане на всичко което се случва без критика. Когато укоряваме събитието или човека нашето внимание се вкопчва в тази битка на критиката и ние вече спираме да бъдем свободни да правим избор – ние ставаме пленници на битката, вързани сме за нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото