Зависимости

Злоупотребата с дрога е един от най – сериозните проблеми в глобален план.  Продължителната употреба на дрога, може да доведе до структурни и химични увреди на мозъка, предизвикващи реално мозъчно разстройство. Това разстройство се нарича пристрастяване или зависимост.

Характеризира се с патологично желание за дрога, при което търсенето и намирането на желаното вещество завзема по неординарен начин мислите и времето на индивида, насочвайки в тази посока цялата си активност. Това поведение продължава, въпреки вредните последствия. Зависимото поведение също така се характеризира с трудност при определяне честотата и пректатяването на употребата, въпреки желанието за това.

Първоначално хората експериментират с различни видове дроги, поради различни причини, като най–значимата може би е чувството на удоволствие или премахване на стрес и емоционална болка.

Учените са открили, че почти всички дроги, провокират удоволствие, като активират  специфична мрежа от неврони наречена възнграждаваща мозъчна система. По принцип тази система е намесена при важен тип учене, който ни помага да оцелеем. Тя създава ефект на удоволствие и мотивация от естествените възнаграждения, като ядене когато сме гладни и пиене когато сме жадни. Нещо повече, когато наградата предизвиква чувство на удоволствие, ние се научаваме да повтаряме действията довели до получаването й първоначално. Дрогите могат да активитивират същата тази система и по този начин се продължава с употребата им.

Невроспециалистите са изучили как дрогите въздействат на невроните за да упражнят своето влияние.

Дрогите с които се злоупотребява, променят пътищата на невротрансмитерите носещи съобщения от неврон до неврон. Някои наркотици имитират невротрансмитери, докато други ги блокират. Също така други променят начина по който невротрансмитерите се освобождават или дезактивират. В края на краищата, във всеки случай мозъчната възнаграждаваща система е активирана не правилно, защото дрогите изменят химическите съобщения изпращани в тази верига.

Също така невроучените са открили, че зависимостта изисква много повече от активиране на възнаграждаващата мозъчна система. Изследване от преди повече от 20 години показва, че наркотичните вещества променят мозъка по удивително индивидуални и комплексни начини, водещи до пристрастяване. При пристрастяването при възнаграждаващата мозъчна система мозъчните региони, които са променени от наркотиците, вклюват тези намесени в изпълнение на функции и преценки. Тези мозъчни системи са важни за задържащото поведение и вземане на решения.

Процеса по пристрастяване, зависи от много фактори, които учените все още не са изучили добре. Важен такъв фактор е мотивацията за използване на наркотици. Например хората, които вземат дрога за да се „надрусат”, може би се пристрастяват, но хората използващи ги за намаляване на болката рядко стават зависими.

Генетичната предразположеност и фактори от околната среда, като стрес, могат да променят начина по който хората отговарят на наркотиците. Характеристиките на самите дроги, като например колко бързо навлизат в мозъка, също играят роля към пристрастяването.

При зависимостта, развитието на толеранс – прогресивна нужда от по – голяма доза за постигане на същия ефект варира при различните хора, като зависимостта от дрога зависи от адаптивното психологическо състояние, което е в резултат на намаляване на симптомите, когато употребата спре. Толерансът и зависимостта са стандартен отговор на мозъка и тялото към наркотичните вещества. В същото време индивидът започва да чувства, че не може да живее без дрога. Когато това чувство започне да нараства, това също така означава, че човека е развил мотивационна форма.

Важен въпрос при изследване на зависимостите е да се разбера как тези множество фактори влияят върху предразположението на хората към пристрастяване.

 

АЛКОХОЛ

alkoholВъпреки че, е легален, алкохолът води до пристрастяване. алкохолната злоупотреба и алкохолното пристрастяване понякога водят до алкохолизъм или алкохолна зависимост. Известно е, че генетични фактори и фактори от околната среда допринасят за алкохолизма, но няма единичен или комбиниран фактор, който да даде основание на докторите да определят точно кой ще развие подобна зависимост. Близо 17,6 милиона хора злоупотребяват с алкохол или са алкохолици.

Цирозата и увреждането на черния дроб са главните здравословни проблеми асоциирани с алкохолната зависимост.

Етанол- активиращата съставка на алкохолните напитки е увличащо/привлеателно  вещество. Първоначално то намалява тревожността, напрежението и поведенческите задръжки. В малки дози може да действа стимулиращо, но във високи дози действа депресиращо. И в двата случая, значително променя настроението и поведението. Често алкохолът причинява промяна в температурата и дехидратация.

Опиатът, който лесно се абсорбира в кръвообръщението и мозъка, афектира няколко невротрансмитерни системи. Например алкохолното взаимосействие с GABA рецептора може да успокои тревожността, да понижи мускулния контрол, да забави времето за реакция. Във високи дози алкохолът снижава функцията на NMDA рецепторите, които разпознават невротрансмитера глутамат. Това взаимодействие може да доведе до нереалистично мислене и дори до кома.

Изследвания на животни, относно зависимостите, показват че, алкохолът активира ендогенната опиатна система. Това означава, че податливите индивиди чувстват опиянение – като еуфория, от своите собствени ендрофини когато пият.

 

НИКОТИН

cigara (1)Въпреки категоричните доказателства, че пушенето може да е фатално, никотина все още е една от най – широко използваните субстанции. Между другото изследване в САЩ показва, че никотина убива повече от 440 000 граждани всяка година, което е повече от използващите алкохол, кокаин, хероин, самоубийствата, катастрофите и ХИФ общо.

Никотинът – пристрастяващата съставка в цигарите, действа чрез добре познатия ацетилхолин никотинов рецептор. Той действа едновременно като стимулант и успокоително. Никотинът стимулира надбъбречните жлези и резултира освобождаването на епинефрин причиняващ „ритник” – внезапно отделяне на глюкоза свързваща се с увеличаване на кръвното налягане, дишането и сърдечния ритъм. При зависимите никотина освобождава допамин в мозъчните региони, които контролират мотивацията, което е една от причините хората да продължават да пушат.

Много по – доброто разбиране на тази зависимост, идентифицирането на никотна като вещество предизвикващо зависимост е главният инструмент за разработване на методи за справяне. Никотинова дъвка, назален спрей, лепенки, инхалатори, са еднакво ефективни при третитането на зависимите хора. Тези техники се използват за да се намалят симптомите и помагат за това, че причиняват много по- малки психологически изменения, в сравнение с цигарените продукти. Те осигуряват на потребителите по – ниски оттимални нива на никотин, от колкото получават чрез цигарите и тотално елиминират нуждата от пушенето и неговите смъртоносни съдържания.

Първото без никотиново лекарство  бупропион – антидепресант е одобрено за употреба като фармакологично средство за никотинова зависимост. Друго лекарство – varenicline въздейства директно на ацетилхолин никотиновите рецептори, ключова част от възнаграждаващата мозъчна верига и предотвратява възможността никотина да активира тази верига.

 

МАРИХУАНА

Този вид дрога изкривява възприятието и изменя чувството за време, място и за собственото Аз. В определена ситуация марихуаната може да произведе treva интензивна тревожност. Изследователите имат известен напредък в проучванията на причините водещи до тези отговори.

Учените са открили, че тетрахидроканабинол (THC), активната съставка в марихуаната, се свързва със специфични рецептори наречени канабиноидни рецептори, много от които координират движенията. Може би това обяснява защо хората, които шофират след като са пушили марихуана са със забавени реакции. Хипокампуса мозъчната структура свързана със складирането на паметта и ученето, също съдържа много рецептори на ТНС. Това откритие провокира осмислянето на въпроса защо често употребяващите  или интоксикираните имат лоша кретковременна памет и проблеми с възприемането на комплексна информация.

Наскоро учените откриха, че канабиноидните рецептори обикновенно се свързват с естествени вътрешни химикали, наречени ендоканабиноиди, един от които се нарича анандамид. Усилията сега са насочени към разработване на медикаменти, насочени към ендогените или към вътрешната канабиноидна система. Надеждата е, че тези медикаменти ще доведат до лечението на редица мозъчни разстройства, включително зависимости, тревожност, депресия.

 

ОПИАТИ

Хората използват опиатни дроги като морфина от хиляди години. При майнуни и мишки се наблюдава лесно пристрастяване към морфин и хероин и също както при хората развиват толерантност и физическа зависимост с неограничено увеличаване.

Симптомите при постепенното отдръпване от дрогата са дискомфорт в мусколите, подобен на този причинен от грип, стомашни спазми, диария, неприятно настроение.

Наркотиците увеличават количеството на допамин, освобождаващ се от възнаграждаващата мозъчна система и подражават ефектите от ендогенните опиати. Хероинът инжектиран венозно, достига мозъка за около 15 – 20 секунди и се свързва с опиатните рецептори намиращи се в множество мозъчни области, включително и възнаграждаващата система. Активирането на възнаграждаващите вериги причинява краткотраен прилив на интензивна еуфория, последвана от няколко часа релаксиращо и доволно състояние.

Наркотиците създават ефект като този предизвикан от естествено явяващите се опиоидни пептиди. Те успокояват болка, подтискат дишането, причиняват гадене и повръщане и спират диарията – важно медицинско значение. В големи дози, обаче хероинът може да забави дишането или дори да го спре, причинявайки смърт на хиляди хора починали от свръх доза.

Стандартното лечение на наркотичната зависимост включва използване на метадон, което помага на ненаситното желание и отказване с намаляващи дози под контрол. Метадона помага на наркотично зависимите да избегнат неприятните симптоми при отказването.

 

ПСИХОСТИМУЛАНТИ

Този клас дроги включва кокаин и амфетамини.

Популярна химически изменен форма на кокаина – crack, се пуши. Тя влиза във мозъка за секунди, произвеждайки прилив на еуфория, чувства за сила и самоувереност. Форма на метамфетамин, която може да се пуши „кристъл мет”, също е много популярна. Ключовият биохомичен фактор основен за подсилването на ефектите на психостимулантните дроги е тяхната способност многократно да повишават мозъчният химикал допамин, в специфични мозъчни региони.

Измененията настъпващи в допаминовата активност, индуцирани от хроничен прием на кокаин, се смята, че са резултат от прогресивно нарастващ прием на дрога, обикновенно водещ до пристрастяване.

Използващите кокаин, обикновено ходят на партита, консумирайки големи дози от дрогата в продължение на няколко дни. Катастрофата настъпва след този период на интензивно вземане на дрога, причинявайки такива симптоми като физическо и емоционално изтощение и депресия. Тези симптоми може да са причинени от актуалното изключване или сриване, в допаминовата и серотониновата функция, а също така и като увеличен отговор на мозъчните системи, които реагират на стрес. Ваксините произвеждащи антитела към кокаин в кръво-обръщението са все още в експериментална фаза.

 

КЛУБНИ ДРОГИ

Екстази, билково екстази, рохипнол (roofies), GHB и кетамин са сред дрогите използвани от някои тинейджъри и младежи като методи за  екзалтитане и изпадане в транс. Говори се, че тези дроги са с удължена издръжливост и водят до по – висока интоксикация от колкото казват, за по – дълбоко преживяване на екстаз и транс. Между другото скорошно изследване откри сериозни щети които някои от тези дроги нанасят в определени мозъчни области.

MDMA, наречен „адам”, „екстази” или „ХТС” на улицата, е синтетична психоактивна дрога с халюциогенни и подобни на амфетамини свойства. Проблемите на потребителите наподобяват на тези които се откриват при употребата на амфетамин и кокаин. Скорошно изследване също свързва хроничната употреба на екстази с дълготрайни промени на мозъка, критични за мислне, памет и удоволствие.

Рохипнол, GHB и кетамин главно понижават активността на централната нервна система. Тъй като често са безцветни, безвкусни, без мирис, те могат лесно да бъдат добавени към напитките и да бъдат изпити без знание. Тези дроги се свързват с така наречените „срещи за изнасилване”. Когато се смеси с алкохол рехипнол прави жертвите неспособни да се съпротивляват на сексуално насилие. Рехипнолът може да бъде смъртоносен когато се смеси с алкохол и други седативни средства. Ако се използва дълго дрогата може да доведе до големи увреди в множество структури и да наруши химичния баланс на мозъка.

GHB се използва предимно заради еуфоричния, седативния и анаболичния (бодибилдинг) ефекти. Той също се свързва със сексуалните посегателства, както и кетамина. Кетамина или „Специално К” е бързо действащ генерален анестетик. Има седативни, хипнотични, аналгетични и хлюциогенни свойства. Продава се в някои страни като главен анестетик- лекарство което се употребява като пълна упойка в хуманната и ветеринарната медицина.

Много хора експериментират с разнообразие от клубни дроги в комбинация. Тази практика създава огромен проблем, защото комбинацията от всяка от тези дроги особено в комбинация с алкохол може да доведе до неочаквани, неблагоприятни реакции и дори смърт след свръх доза. Физическото изтощение също може да увеличи някои токсикации и проблеми.

Вашият коментар

Към началото