Светът на сънищата и осъзнатото сънуване

drchatcher2Нашата култура принципно игнорира света на сънищата и все пак те са част от нашия живот.

Сънища

По време на будно състояние нашата реалност се формира до голяма степен от сетивната информация, постъпваща от външния свят, примесена със собствената ни вътрешна информация. По време на сън входящата информация от вън се редуцира и моделът на реалността се формира предимно от вътрешната информация. Това са очаквания от минали преживявания, желания, страхове и др. Резултатното преживяване са т.н. с ъ н и щ а. От тази перспектива сънуването може да се разглежда като вид възприятие без входяща сетивна информация.

 

Цикли и фази на съняphase

Сънят е строго организиран процес, не просто резултат от намалена будност на съзнанието. Той преминава през цикли, всеки от които трае между 90 и 120 минути и се състои от 5 фази: фази 1-4, наречени още NREM  и REM фаза.

Тези 5 фази се повтарят и с това завършват един пълен цикъл. При всеки следващ цикъл съотношението на фазите се променя, като REM фазата нараства, а дълбокият сън намалява.

 

sleepcycle

Какво представляват отделните фази?

Фаза 1 преходна фаза от будност към заспиване,  замъгляване на съзнанието.

След 5-15 мин. се преминава към

Фаза 2 по стабилен сън, забавяне на сърдечния ритъм, невромодулаторите, произведени в мозъка затрудняват събуждането и излизането от тази фаза.

След 15 мин. се преминава към

Фаза 3 преход към още по-дълбок дълбок сън, забавяне на мозъчната дейност.

Фаза 4 най-дълбок сън, системите на тялото се възстановяват и обновяват, мозъчната активност е предимно в делта честота, секретира се хормон на растежа, обикновено тази фаза се наблюдава в първата третина на нощта.

След фаза 4 може да се премине към фаза 3 и фаза 2 и обратно към 4, докато след около 90 мин.  се преминава към

REM фаза. REM (rapid eye movement) означава бързо движение на очите. Ревитализира се паметта. Мозъчната активност в REM наподобява много тази в будно състояние активността на мозъка е висока – около 80%  от будната. Сумарното времетраенето на REM съня е около 20% от общото за нощта.  Съдържа ясно видими признаци – бързи трепкащи движения на очните ябълки, почти пълна мускулна парализа. Сънуването се случва тук.

REM фазата се разделя на две разновидности: тонична и фазична. В тоничната REMфаза се наблюдава sleepмускулна релаксация и често е свързана със сексуална възбуда. Тя е по-спокойна, по-пасивна и се появява по-рано в цикъла на съня. При събуждане в нея хората изпитват умиротворение. Другата фаза на REM съня е „фазична” и се проявява с по-отчетливи очни движения, потреперване на лицето и внезапна промяна е ритъма на дишане. При събуждане в тази фаза изследвани лица споделят, че сънищата им са много образни, живи и истински. Проявява се по-късно в периода на спане и също се асоциира с кошмари.

Първият REM сън в цикъла има продължителност около 10 мин., а всеки следващ увеличава своята продължителност докато последните фази се стига до 60 мин. Характерно е, че при бебетата и малките деца фазата на REM съня е по-продължителна от колкото при юношите и намалява още повече при възрастните.

 

Защо помним трудно сънищата?

Средностатистически човек помни около 1-2 съня седмично на фона на огромния брой сънища, сънувани всяка нощ (предполагайки  около 5 REM фази с по два съня във всяка REM фаза).

Има различни теории по тази тема, започвайки от Фройд, според който те съдържат твърде много табута и затова съдържанието бива изтласкано. Друг изследовател Франсис Крик разглежда съдържанието на сънищата като начин на освобождаване на мозъка от въпросната информация и поради това не е нужно да се помнят сънищата. Стефан Ла Берге пък разглежда процеса от друг ъгъл: при животните е много нездравословно да се помнят сънищата, защото това би им пречело на реалния живот. При хората в следствие на естествения подбор е останала премесване от непомненето при животните, но за разлика от тях, човек може ясно да различи съня от реалността.

Моите наблюдения са свързани с това, че помненето на сънища също зависи от мястото, където се намираме – на места, където са рядко населени, в досег до природата сънищата се помнят по-лесно.

Съвременните изследвания показват, че обикновените REM сънища се характеризират с ниски нива на серетонин и високи нива на ацетилхолин, и това ги прави трудно съхраними в краткотрайната памет.

Сънищата са наше творение. Те са изключително обогатени от собствената ни личност. Те могат да ни донесат информация за собствените ни тревоги, да ни разкрият аспекти от нашата психика, до които нямаме достъп.

 

Осъзнато сънуване

Нашите сънища са толкова реални, че обикновено едва когато се събудим разбираме, че сме сънували. И въпреки че това е най-често срещания начин за сънуване – съществува и едно значимо изключение: понякога докато сънуваме, ние р а з б и р а м е, че сънуваме. Това ясно състояние на съзнанието по време на сън се нарича осъзнато сънуване.

По време на такъв сън човек може да разсъждава, да действа волево, съобразно с намеренията преди влизане в сънуването или по друг начин и всичко това оставайки заспал и преживявайки сънуван свят, който изглежда невероятно жив и истински.

70-те години в Станфордския Университет се провеждат редица експерименти, чрез които научно се доказва съществуването на такава форма на сънуване. При единия тип експерименти изследваните лица заучават специфични движения с очите и ги повтарят, когато навлязат в осъзнато сънуване, за да покажат, че са съзнателни. Тези очни движения се записват с полиграф, като едновременно с това се измерва и записва тяхното ЕЕГ, което показва REM сън без прекъсване.

В друг експеримент изследваните лица броят на сън, което активира повече лявата им хемисфера, след това пеят насън, което активира дясната. Моделите на мозъчна активност са същите както по време на сънуването, така и при съзнателна будна дейност. Така … за мозъка сънищата са реални.

Всички експерименти потвърждават следната картина: мозъчната активност на сънуваните действия съответства в голяма степен на мозъчната активност на реално извършени действия.

Това важи и за тялото: в други експерименти сънувачите задържат дъха си и в съня и това се случва в тялото им по време на експериментални изследвания.

По този начин чрез осъзнато сънуване може да се повлияе на физиологично ниво и да се ползва за лечение на тялото или психиката. 

Allan Hobson, професор по психиатрия в Харвард прави изследвания на мозъка по време на осъзнато сънуване и установява, че специфичен мозъчен дял – дорзолатералния префронтален кортекс е активен, за разлика от нормално сънуване в REM фаза. Този дял е отговорен за самосъзнанието, субективните преживявания при човека, както и при вземане на решения кога и как да се действа. Този дял е свързан със свободната воля.

 

Защо да практикуваме осъзнато сънуване?

Животът е кратък, а ние прекарваме около 1/3 от него в сън. Tarthang Tulku, тибетски лама казва: „Сънищата са резервоар на знания и опитност, но често биват пренебрегвани като метод за изследване. По време на съня тялото почива, но ние виждаме и чуваме, способни сме да учим. Използвайки времето, в което спим ние увеличаваме времето на живота си.”

Осъзнатото сънуване може да бъде изключително живо и интензивно преживяване, носещо удовлетворение. Често хората определят „ясните сънища” като едни от най-ярките си и значими преживявания. Но това не е всичко – осъзнатото сънуване може да се използва за да подобрим качеството и дълбочината на живота си. Системната употреба на ясно сънуване е средство за самопознание.lucid_dream

Доказано е, че събуждането по време на REM сън намалява количеството на кошмарите.

След събуждане ние често оставаме с настроението от съня си и то може да ни държи известно време. С осъзнато сънуване можем да предизвикаме положителни емоции, които да пренесем в реалния живот.

 

Как се развиват умения за осъзнато сънуване?

Повечето от нас считат, че знаят как да сънуват. Аналогично се счита, че знаем как да мислим. А хората се различават толкова много в мисловния си процес. Осъзнатото сънуване е умение, което може да бъде развивано с тренировки.

Накратко нужните изисквания са:

адекватна мотивация, правилно прилагане на ефективни техники, добро помнене на сънищата.

 

Развиване на умения за добро помнене на сънищата

За целите на осъзнатото сънуване трябва да се стигне до фаза на помнене на повече от един сън на нощ.

Както вече беше писано в началото на нощта сънищата (REM фазите) са кратки около 5-10 мин. и се увеличават до 40-60 мин. към края на нощта.

Първото условие в тази връзка е осигуряване на достатъчно сън като цяло. Както вече знаем, колкото повече време спим, толкова повече нараства времето, прекарано в REM сън.

Полезно е воденето на дневник на сънищата – записвайте всеки сън, непосредствено след като се събудите и независимо колко детайли от него помните.  Ако се случи да се събудите през нощта веднага напишете съня си, а не чакайте сутринта – тогава споменът ще е отлетял. Ако не ви се пише дълго и подробно, просто отбележете няколко важни пункта от съня, а сутринта го допълнете с подробности.

Друга помощна практика е да възнамерите помненето на съня: като заспивате да вложите в себе си програма, че сутринта ще помните сънищата си. Този метод работи по същия начин, както се програмираме да се събудим сутринта в определен час. А когато ползваме този метод, защо не прибавим и утвърждението, че ще имаме един интересен и осъзнат сън? 🙂

Основна причина, че забравяме сънищата си е това, че информацията от тях се сблъсква с друга информация – емоции, усещания, събития и сънят изчезва…

Затова и сутрин, когато се събудите нека първата ви мисъл да бъде „какво сънувах току що?” и преди да запишете съня си в дневника преминете през него мислено, припомняйки си максимален брой детайли.

Важно! За оптимално спомняне не променяйте позата на тялото си след събуждане, избягвайте да мислите за ежедневните неща, а потърсете нещо, което да ви доведе до съня – може да е мисъл, чувство, образ. След това малко по малко опитайте да навлезете и в по-стари спомени от съня.

Друго, което може да се направи е да си сложите аларма, която да звънне когато е вероятно да сте в REM сън. Като знаем, че тези периоди се редуват през около 90 минути, за да се събудим в такъв е да навием часовника след около 4 часа и половина, 6 часа или 7 часа и половина след като сме заспали.

 

С последователност в тези дейности можем да постигнем много добро помнене на сънищата.

 

Събуждане в съня 

Предполагаме, че вече имаме отлично помнене на сънищата и всяка нощ можем да възпроизведем поне един сън.

Както вече стана ясно, между реалността и сънищата съществуват минимални разлики. За целта на осъзнатото сънуване ние трябва да се фокусираме именно върху тези разлики, или начинът, по който сънят се различава от будното състояние. Тези разлики, които могат да ни подскажат, че сънуваме са наречени „знаци на съня”. Колкото повече опознаваме собствените си сънища, толкова повече ще разбираме и тези знаци – явни несъответствия с будното състояние. Някой от тези несъответствия са твърде явни – (например летене), които могат да се случат само по време на сън, други са малки – (например среща със знаменитост, неординарно поведение).

Разпознаването на тези знаци по време на сън става чрез фокусиране на вниманието върху тях, и по този начин да се влезе в осъзнато сънуване.

Немският психолог Paul Tholey, който прави изследвания върху повече от 200 лица за най-лесните методи, чрез които да се влезе в осъзнато сънуване е на мнение, че развиването на т.н. „критично-рефлексивна нагласа” е от определящо значение. Той набляга на това, човек поне 10 пъти дневно да си задава въпроса ”сънувам ли или не?” Благоприятно е задаването на въпроса и преди лягане.

lucid_dreamsТук ще вмъкна една техника, която случайно чух в Индия от едни хора, които разговаряха на съседната маса в едно барче за сокчета и за мен даде отлични резултати: по същество се състои в създаването на условен рефлекс между специален звуков сигнал – телефонна аларма и въпроса дали сънувам или не. В продължение на 2-3 седмици се навива алармата за случаен час няколко пъти през деня и при позвъняването и се научаваме да си задаваме въпросът „сънувам ли или съм буден?” След като вече усетим, че двете събития са се свързали и чуването на този сигнал ни кара автоматично да си задаваме въпроса, пристъпваме към втория етап: навиваме алармата да звънне през нощта, като се опитваме пак да уцелим REMфаза (кратна на 90 мин от заспиването). Така, чувайки звукът в съня си задаваме въпросът „сънувам ли?” и можем да преминем в осъзнато сънуване.

 

Техники за комбиниране на намерение с Reality test

1. Носете си някакъв текст и го препрочитайте няколко пъти през деня.  Ако той след второто или третото препрочитане остава същия и буквите са стабилни, може да сте уверени, че сте будни. По време на сън след първото препрочитане 75% от текстовете или буквите се променят, а след второто 95% се променят. Минете в следващата фаза.

2. Когато сте убедени, че не сънувате се опитайте да си представите обкръжението живо, като в сън. Запитайте се „а какво би било, ако сънувах?” Представете си, че всичко което виждате, чувате, миришете е сънувано. Създайте в себе си усещане, че сте в сън и всичко около вас е нестабилно и се променя като в сън. Задръжте това усещане и минете в следващата фаза:

3. Визуализирайте се като наслаждаващ се на процеса осъзнато сънуване. Предварително си изберете някаква дейност, която искате да извършвате в следващото си осъзнато сънуване, пр. летене. Представете си, че се наблюдавате, как летите в съня си. Продължавайте да си представяте и как се наслаждавате на това, че летите.

4. Поддържайте представата за летенето и си кажете „следващият път, когато сънувам искам да разпозная това, че сънувам и искам да правя това, което искам по време на осъзнатия сън!” Повторете това самовнушение няколко пъти, докато усетите, че е закодирано във вас.

fly

 

Запознайте се с нашето събитие и заявете интерес за следващата дата: Пътешествие в света на осъзнатото сънуване

Книгата на Стефан Ла Берге Exploring the World of Lucid Dreams в pfd прочетете от тук: Exploring-The-World-Of-Lucid-Dreaming-by-Stephen-Laberge.

Вашият коментар

Към началото