Да бъдем себе си

Как да бъдем повече себе си ?

Осъзнавайте настоящето и живейте в него. Това определено е най-трудно постижимото предизвикателство за съвременния човек.

Дзен майсторите казват, че „когато садят цветя, садят цветя“. Когато вършим нещо, обикновенно в ума си сме другаде. Пребиваването на „тук и сега“ е рядкост. Това води до  психически дискомфорт. Съвременната психология все повече оценява простите указания в източните философии. Редица научни изследвания потвърждават, че тези спазването на тези правила води до психическо здраве и просперитет. В Оксфордския университет правят изследване на хора, практикуващи умението да живеят в настоящето и установяват изменение в мозъка – размерът на дясната амигдала, част от емоционалния мозък, отговаряща за емоции като тревожност и страх намалява размерите си след 8 месеца тренирвоки. Освен това депресиите и тревожността намаляват значително.

От къде да започнем? Започнете с малки стъпки:

showerУпражнение: Опитайте сутрин, когато си вземате душ да посветите това време единствено на къпането. Проверете дали с ума си сте наистина в банята, а не на първата среща от деня, заедно с още 20 други човека. Върнете осъзнаването си на това, къде сте и какво правите, как се чувствате. Усетете тялото си и водата, насочете мисълта си към настоящия момент.

Постепенно, разширете спектъра от дейности, като се стараете съзнателно да присъствате в тях, а не да блуждаете из мислите и фантациите си. Например тренирайте осъзнато качване в колата, осъзнато ходене по улицата. Помнете посланието на Лао Дзъ: „Ако живееш в миналото си депресиран, ако живееш в бъдещето си тревожен, ако живееш в настоящето – си умиротворен.“

Уважавайте себе си и си вярвайте. Вдъхновявайте се от другите, учете от тях, но не се сравнявайте. Наблюдавайте единствено вашето собствено развитие и се радвайте на всеки свой успех. Вярвайте на себе си, на своята интуиция и преценка и я уважавайте.

Бъдете в контакт със себе си. Независимо с каква дейност се занимавате – дали сте в шумна компания или работите задълбочено по даден проект – постарайте се да не губите връзка със себе си. Ако в началото ви е трудно, създайте си навик, когато се сетите да правите връзка с тялото, емоциите и мислите си. Може да усещате стъпалата на земята или да наблюдавате естественото дишане. За няколко мига проследете тези аспекти и после продължете дейностите си, като се опитате да запазите част от връзката със събе си.

Провокирайте себе си извън зоната на комфорт. Следвайте jump2собствените си стремежи, за да не премине животът ви безцветно и скучно. Съберете сили и наскочете страховете си, правете усилия в посоката на това, какво искате да постигнете. Действайте! Ако успеете – чудесно, ако опитът провали – печелите възможността да си вземете поука и след това пак да продължите.

Погледнете живота от високо. Когато усетите, че светът ви залива с твърде много емоции и ситуации, направете следното упражнение:

from_above

Отделете си 3 мин. и се изолирайте от околния свят – изключете звъна на телефона или намерете място, където да не ви безпокоят. Вдишайте и издишайте дълбоко няколко пъти, като съзнателно се изпълвате със спокойствие. След това си представете, че вашият кръгозор постепенно се разширява. Вижте конкретната ситуация, като страничен наблюдател, после започнете да виждате все по-широк кръг от хора, ситуации, сгради, градове, държави, континенти и т.н. Преживейте незначителността на всички неща, които се случват. После просто се върнете към естествените дейности запазвайки усещането за умиротворение.


Освободете се от ненужния товар

monk-carrying-woman

Започнете да прощавате на хората и на себе си. Прощавайте искрено, от все сърце. Това ще ви помогне да оставите тежестта на обидите и критиката, която носим на собствените си плещи. Не случайно има специален християнски празник – заговезни, на който хората си прощават и се помиряват. Колкото и да е съгрешил човек спрямо нас, ако не му простим в душата си ние ще носим горчилката в нас.

Eдна притча разказва, как двама монаси, млад и възрастен, си вървяли по пътя. Стигнали една буйна река, а пред нея стояла красива и снажна девойка и не можела да премине. Двамата монаси се погледнали, тйи като и двамата били дали клетва, да не докосват жена. След това по-възрастният монах я взел на ръце и я пренесъл през водите. Двамата монаси продължили по пътя си, а девойката си заминала. След известно време другия монах не могъл да се въздържи повече попитал: „Не мога да разбера защо пренесе момичето през реката, при положение, че ние сме монаси и не бива да се докосваме до жени!?“ Тогава първият монах отвърнал : „Братко, Виж, аз взех момичето, пренесох го на другия бряг и там го оставих…А ти защо продължаваш да го носиш!“

Освободете съзнанието си от всичко ненужно и ще усетите лекота и прилив на енергия.

Ако сте харесали тази статия, може да я споделите, за да може да достигне до повече хора. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото