Думата емоция произлиза от латински emovere, движа “навън”, изчиствам, изваждам. Емоциите са основни движещи сили в нашия живот. Те несъмнено играят важна роля в него, макар и често да пренебрегваме този факт. Емоциите влияят върху решенията и поведението ни. Според изследвания, основнте решения в живота като избор на брачен партньор или професия ние избираме благодарение на емоционалното привличане и отблъскаване, а не въз основа на логически аргументи. В детството преживяваме силни емоции и постепенно с времето се научаваме да ги контролираме, подтискаме и пренебрегваме. Често реагираме чрез заучени автоматични механизми на дадени ситуации, носещи силни емоции. (например – изпитваме тъга и изместваме вниманието си върху нещо интересно. Гневни сме и критикуваме всички около нас.) В край на сметка започваме да лъжем и себе си и околните относно нашите истински емоции и губим връзка с тях.
Как да се научим да бъдем автентични и в мир с това, което изпитваме?
1.Опознаване и зачитане на емоциите
В ежедневието вниманието ни е фокусирано приоритетно върху възприемане на околния свят. Пропускаме голяма част от информацията, която се случва вътре с нас – нашите мисли, емоции и тяло.
Насочете част от вниманието си навътре, паралелно с живота, който се случва навън. Намерете място за себе си. Обърнете внимание какво преминава през вас, станете свидетели на мислите, чувствата и усещанията в тялото. Бъдете съзнателни за всяко нещо, следете го с приемащо отношение към това, което се случва, без да се впускате в интерпретации и да го оценявате като добро или лошо. Приемете, че съществуват приятни и неприятни емоции. Всички те са част от вас и са нужни. Както Лао Дзъ казва: Под небето всеки вижда красотата като красота, само защото има грознота.
2. Разбиране смисъла на емоциите.
Емоциите са резултат от хилядолетна човешка еволюция и имат своята функция в нашия живот. По-пълното разбиране включва осмислянето на тяхната роля.
Ето смисъла на основните емоции:
любов – предразполага към съединение, контакт
радост – енергизира и активира
страх – спира и предпазва от действие
тъга – оттегляне и обръщане навътре
гняв – преодоляване на пречки
отвръщение – дистанциране, избягване
3. Локация на основните емоции в тялото
За по-лесното разпознаване и следене на емоциите е полезно да осъзнаваме усещанията, които предизвикват емоциите в тялото. При по-продължителна работа на самонаблюдение ще установим основните центрове, където се съсредоточава енергията на емоцията:
страх – долната част на корема
гняв – слънчев сплит
тъга – сърдечна област
отвръщение – слънчев сплит
радост – сърдечна област
любов – сърдечна област
Всички други емоции и чувства са производни на тези основни емоции и са техни примеси.
4. Удържане на емоцията.
Когато се появи неприятна емоция, не я отпращайте мигновенно от съзнанието си. Нека си позволим да сме откровенни със себе си и да си кажем – “да, тъжно ми е” или “да, ядосан съм”. Оставаме с емоцията известно време и се наблюдаваме сякаш от страни. Целта е да усетим, че нашият Аз е повече от емоцията и не е нужно да се идентифицираме, вкопчваме и да се оставим да ни залее. Когато преценим, че ни е достаъчно, променяме фокуса си върху нещо по-приятно. Този подход дава възможност да развием по-голяма устойчивост към емоционалните състояния – да ги опознаем и разберем, че те всъщност далеч не са толкова плашещи и неприятни.
5. Изразяване на емоциите.
Във всяка ситуация, която позволява, да си позволяваме да изразяваме емоциите си. Важно е това да става без да критикуваме и нараняваме околните. Най-безопасният начин е, като спазваме следните правила: Говорим винаги за себе си, а не за другия. Пример : “Аз се чувствам наранена от факта, че …. .” “Когато се налага да прекъсвам работата си, губя много време да се концентрирам отново върху нея и това ме дразни, затова моля те ….” Вината се отдава на ситуацията, а не се стоварва върху човека: “Ядосвам се, когато се налага да закъснявам.”
6. Саморегулация чрез дишане.
Когато сме погълнати от силно емоционално състояние в кръвта ни се отделят голямо количество хормони и невротрансмитери. Освободете си 5 минути насаме в тишина, за да направите няколко дълбоки и интензивни дишания. Това внася допълнително количество кислород в кръвта и по естествен път променя биохимичния и състав и намалява интензитета на емоцията.
7. Трансформиране на неприятни емоции.
Чрез целенасочено събуждане на състрадание към този, които ни е причинил негативната емоция, можем да я трансформираме в приемане и любов. Човекът, виновен за нашето неразположение е движен от собствените си проблеми и страдания, също се мъчи и не е щастлив. Можем да променим нагласата си към него, да го разберем и да преживеем едно тотално разбиране, съчетано с мило и добронамерено отношение. Така трансформираме неприятното чувство в безукорно приемане.
Процесът на опознаване и работа с емоциите е бавен и изисква постоянни усилия. Наградата е облекчението, което се усеща от свалянето на някой от маските на ролите, които ежедневно играем. Радостта от това да си позволим да бъдем себе си – такива каквито сме. Автентичното и истинно отношение към нас самите ни дава свобода да избираме как да реагираме, а не да бъдем погълнати от водовъртежа на дадена емоция и да изгубим контрол или да подтискаме нуждите си.