Как работи нашият мозък?, част 1

Споделям малко любопитни факти за начина на работа на мозъка. Надявам се да са интересни и полезни!

Мозъкът твори по-добре, когато си уморен…

Защо хората тип чучулиги най-често получават “инсайт” вечер, а хората тип сови рано сутрин.

Подходящо време да вършиш аналитична работа е, когато си свеж и мозъкът ти работи на пълни обороти. Тогава проблемите се решават с лекота, вземаш правилни решения и разсъждаваш по различни въпроси.

Това обаче не важи за творческата работа. За да е по-успешна тя, мозъкът не бива да работи на пълни обороти. Звучи налудничево …!  Ако се вгледаш в аргументите на заден фон се вижда, че добрите идеи често идват под душа след изморителен ден.

Когато си уморен, мозъкът не филтрира толкова прецизно различните смущаващи дразнители и не се концентрира изцяло над задачата. Връзките, които установява и поддържа между идеите и концепциите отслабват. Това е полезно за креативния процес, тьй като тази работа изисква изграждане на нови връзки, нови идеи и нови начини на мислене.

Затова един изморен и замъглен мозък ще бъде повече от полза,  когато се занимаваш с творческа работа. Статия на scientific american заключва: Когато концентрацията на вниманието е по-слаба и мозъкът разполага с по-голям обхват информация. Този разширен обхват дава повече алтернативи и различни интерпретации и стимулира иновативност и инсайт.

 

Дрямката през деня увеличава ефективността на работа на мозъка

dryamka

Оказва се, че не само съня през нощта, а и кратката дрямка е полезна за мозъка.

Спането дава възможност на тялото да се спряви с всичко, което е станало през деня, да си почине и възстанови.

Изследвания на експертите по спане показват подобряване на редица функции в следствие на следобедната дрямка: намаляване на стреса, подобрение във възприятията, повишаване на когнитивните функции, креативното мислене и паметта, намаляване риска от сърдечен удар, повишаване на настроението и др.

Изследване показва на ползата от дрямката върху процесите на запомняне:

Участниците трябвало да запомнят илюстрирани карти за тестване на паметта. След запознаване с картите лицата били разделени на две групи: експерименталната група била оставена за 40 мин. дрямка, а контролната само почивали. След сравняване на резултатите се оказало, че експерименталната група (с дрямка) запомнили 85% от материала, за разлика от другата група, която запомнила само 60%.

След като дадена информация бъде запаметена в ума, в хипокампуса, тя е още крехка и нестабилна. Дрямката помага тази информация да бъде затвърдена и да се стабилизира, благодарение на почивката, която се дава на ума. Предполага се, че в тази пауза информацията преминава в неокортекса, за да се съхрани там задълго.

Какво се случва в мозъка по време на дрямка?

Скорошни изследвания показват увеличаване на активността на дясното полукълбо по време на следобедна дрямка, независимо от доминантността на полукълбото (на 95% от участниците е било ляво-доминантно.) Предполага се, че макар подчинено на лявото полукълно, дясното има много важна функция и освен за креативността отговаря за асимилиране и асоцииране на получената информация.


Стресът може да намали размера на мозъка!

Стресът е отговор и опит за приспособяване на човека спрямо изискванията на околната среда. Произлиза от древния модел за оцеляване при опасност на архаичния човек  „Бий се или Бягай“. При него настъпва реакция на организма, включваща енерго-мобилизиращи механизми – активация на симпатиковата нервна система, увеличаване на сърдечния ритъм, активизира се т.н. ос на стреса – продукция на специфични хормони от хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези; нарастват съкращенията на скелетните мускули.

Днес стресът се е превърнал в неделима част от ежедневието, а тялото не е пригодено да бъде постоянно в такъв режим на работа. Освен редицата неблагоприятни ефекти, новото откритие е влиянието на стреса върху размера на мозъка!

Отделно от задачата да контролира реакцията на организма, самият мозък се оказва засегнат…

Изследване показва, че размерът на хипокампа (част от лимбичната структура на мозъка отговаряща за формиране на дълготрайни спомени, пространствената навигация, производство на нови невронни клетки и т.н.) се свива при плъхове, подложени на силен стрес. Интересен е фактът, че при хора страдащи от пост травматично стресово разстройство ПТСР се наблюдава намален размер на хипокампа. Учените не са наясно дали има причинно-следствена връзка между двете.

Друго изследване с малки маймунки също показва изменение в мозъчните структури свързани със стреса, дори след като те се върнати в нормална среда.

Хормоните, които се секретират от “оста на стреса” се наричат глюкокортикоиди – адреналин, норадреналин, кортизол. Когато тези хормони се предозират в следствие на хроничен стрес те оказват неблагоприятно влияние върху устойчивостта на вниманието, ученето и паметта.

Как работи нашият мозък?, част 2

Вашият коментар

Към началото