Как работи нашият мозък?, част 2

Медитацията

meditation1Влиянието на медитацията върху човешката психика и здраве е любима тема на учените през последните години и се доказват цял набор от ползи.

Намаляване на тревожността: Обяснението тук е просто: Медитиращите, особено начинаещите отслабват връзките между определени мозъчни дялове. В мозъка си имаме център, отговарящ за информация, касаеща самите нас и за нашите преживявания наречен медиален префронтален кортекс. Обикновено пътищата между телесните усещания и центъра на страха са наистина силни. Когато усетим застрашително или неприятно нещо, то предизвиква силна реакция във въпросния център. Благодарение на медитацията тези връзки отслабват и това позволява по-лесната логическа преработка на информацията. На следващата картинка се вижда ефектът от 20 мин. медитация – намаляване на тревожността и възбудава.

 

calming_mind_brain_waves

Повече креативност

Изследвания на учени от Лайденския Университет в Холандия изследват практикуващи два вида медитации – с фокусирано внимание и състоянието на наблюдател, за да проследят дали има промяна в творческата нагласа. Резултатите показват, че практикуващите фокусирано внимание не показват промяна към креативност при поставената им задачата, докато лицата в другата група, практикувала просто осъзнаване и наблюдение изпълняват задачата по-добре и създават нови идеи.

По-добра памет

Медитацията е свързана с бързото извличане на информация от паметта. В изследване Катерине Керр, учен от изследователски център Ошер установява, че хора, практикуващи медитативно осъзнаване са способни да нагласяват мозъчните си вълни така, че да намалят разсейващите фактори, да увеличат продуктивността си по-бързо от не-медитиращи. Това умение да игнорират разсейващите фактори тя определя като „изключително умение да запомнят бързо и да внедряват нови неща“. Това е подобно и на бързото извличане от паметта на информация, когато сме подложени на нова ситуация.

Медитацията се свързва със увеличаване на състраданието, намаляване на стреса, подобряване на паметта и дори със увеличаване на сивото вещество в мозъка.


sensesЗрението
, освен че е едно от петте ни сетивата, то е и водещото. Заема най-много площ в мозъка.

Чувате някаква информация и след три дни от нея в паметта остават само 10%.

Прибавяте образ и така се запомнят цели 65%!


Мозъците на екстровертите и интровертите са свързани по различен начин.

Разликата между ектровертите и интровертите не се състои в това, колко са срамежливи, а по какъв начин мозъците им се захранват с енергия или как се зареждат.

Екстровертите на практика си набавят енергия от другите хора. Те се чувстват зле, когато останат сами за дълго.

Интровертите обратно – те се зареждат, когато introvert_ekstrovertпрекарват времето си сами и реално загубват енергия, когато прекарват време сред хора в компании, особено за по-дълго време.

През 60-те години Ханс Айзенк предполага, че прага на възбудимост при интровертите е по-нисък, т.е. те имат нужда от много по-слаб стимул за да се стигне до възбуда от този, който имат нужда екстровертите. Затова екстровертите търсят постоянно начин да се стимулират.

Скорошни изследвания показват, че разликата се корени в следното: пътя на обработка на стимулна информация е различен. При интроверта информацията преминава по-дълъг и сложен път, стигайки чак до префронталния кортекс (област отговаряща за вземането на решения и планирането). При екстроверта пътя е кратък и преминава към сензорното поле, където се преработва стимулната информация.


Гладът в мозъка

HUNGRY_BRAINМозъкът е „гладен за енергия” орган. Въпреки, че се състои само от 2% телесно тегло, той поглъща над 20% от дневния енергиен прием.

Поради това, че той се нуждае от такова голямо количество енергия, вида на храната, който консумираме се отразява силно на функционирането на мозъка, в това число на процеси като учене, памет и емоции.

За подхранване на активността на клетките, мозъкът използва гликоза. Тя идва от всекидневното приемане на храна и се доставя на невроните (мозъчните клетки) с помощта на кръвта.

Изследвания показват, че качеството на храната, която консумираме в продължение на живота си се отразява на мозъчните дейности. Например консумацията на омега-3 мастни киселини, съдържащи се в рибата доставя структурен материал за поддръжка на невроните. Изследвания също така показват, че омега-3 мастните киселини са от съществено значение за предаването на информация между мозъчните клетки. При храните, богати на захари и наситени мазнини е установено нарастване на оксидативен стрес, водещ до увреждане на клетъчните мембрани.

Храната, която ядем, се отразява и на молекули в мозъка, които подпомагат познавателните процеси. За някой подправки, като например куркумата (turmeric) например е установено, че подобряват когнитивните процеси чрез подпомагането на молекулярни процеси, свързани с енергийния метаболизъм.

Последните проучвания показват, че избора за начин на живот също влияе върху метаболизма в нервните клетки. Например чрез диета или упражнения може да се постигне неинвазивна и ефективна стратегия за противодействие на неврологични и когнитивни нарушения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото